Хранителни нарушения – проклятие диета, проклятие без диета или за безопасността на диетите

За много хора диетите са били начин да се справят с живота – от запълване на времето до това да служат като символ за контрол върху животаПомислете за период от живота си, когато сте били на диета. Колко пъти тези диети съвпадаха с трудни времена или житейски преходи? Не е необичайно да започнете диета по време на следните житейски преходи: от детство към юношество, напускане на дома, омъжване/женене, започване на нова работа или когато преживяваме брачни проблеми. Докато спазването на диета има полза, то осигурява надежда и вълнение – стимулиране от бързото освобождаване от теглото и вълнение от спадането показанията на кантара.

Надеждата е, че това е диетата, която ще свърши работа.Това е същото като да отидете на фризьор за нова прическа и да имате очакването, че това ще промени коренно начина, по който изглеждате и се чувствате, а може би и да промени живота ви.

Всяка форма на диета води до проблеми – БИЛО ТО истинска или псевдодиета . Дилемата се отключва от желанието да бъдеш слаб, което води до диети. Тогава се разгръща дилемата. Спазването на диетата води до все по-силен глад за храна. Спазващият диетата се поддава на желанието и преяжда, накрая си възвръща загубеното тегло. Той започва от началото, с първоначалното тегло или дори по-високо. И щом отново се появи желанието да бъде слаб….започва друга диета. Дилемата на спазващия диети продължава непрекъснато и се влошава с всеки нов цикъл. Човека, който спазва диети е по-тежък и се чувства, че яденето му все повече излиза извън контрол.

Как да се разбие тази безсмислена дилема? За да се отървете от мита за диетите и мисленето за тях, нашето съзнание трябва да има нова референтна рамка.Парадигмата е модел или референтна рамка, чрез която ние възприемаме или разбираме света. В областта на управлението на теглото спазването на диети е културна парадигма, чрез която се опитваме да контролираме теглото си. Смяната на парадигмата е разчупване на традицията, на старите начини на мислене, на старите парадигми. Ние трябва да променим парадигмата си, за да се отървем от спазването на диети; само тогава можем да изграждаме здравословна връзка с храната и нашите тела.

Да приключиш с диетата си е парализиращо чувство – проклятие диета, проклятие без диета. Много пациенти се чувстват притиснати от два противоречиви страха: „Ако продължа с диетата, ще си разруша метаболизма и ще наддам на тегло“ и „Ако спра диетата, ще наддам още повече“.Тогава се появяват фалшивите диети.

Много пъти съм чувала пациенти гордио да заявяват : „Аз се отказах от диетите“, но все още не могат да отърсят от мисленето за диетите. Те физически може да са се отказали от спазването на диети, но мислите за тях остават. Проблемът е, че мислите за диети обикновено се трансформират в подобно на диета поведение, което става псевдодиета или несъзнавана диета. Следователно тези пациенти продължават да страдат от страничните ефекти на диетите, но е много по-трудно да се забележи (и тогава те наистина започват да се чувстват извън контрол със своето хранене). Поведението на псевдодиетите обикновено не е видимо за човека, ангажиран с тях. Имайте предвид, че храненето е толкова универсално, че е трудно да бъде обективно За изненада на моите пациенти те често не проумяват, че страдат от псевдодиета, докато заедно не прегледаме тяхното хранене. Ето и някои признаци на псевдоспазване на диета:

  • Педантично преброяване на въглехидратите е модерна версия на броенето на калории
  • Ядене само на „безопасни храни“-обезмаслени и/или нискокалорични храни, био храни Запомнете: една храна, едно ястие или един ден няма да нарушат теглото ви или да застрашат здравето ви.
  • Ядене само по определено време, независимо дали сте гладни, е обичаен навик, останал от спазването на диети, особено неядене след определен час вечер, например в 6 ч. Проверка на реалността: нашето тяло не се съобразява с времеви рамки; ние не изчерпваме енергията си внезапно в определен час. Това може да се окаже голям проблем за човек, който спазва диета, който прави упражнения след работа, идва си вкъщи късно около 7,30 ч. вечерта и решава, че е твърде късно за ядене, от страх, че сантиметър може да покаже по-висока стойност. Не е комфортно да си лягаш с препълнен стомах, но да си лягаш на гладно е неразумно.
  • Налагане на наказание за ядене на „лоши“ храни като бисквити, чийзкейк или сладолед. Наказанието може да включва пропускане на следващото ястие, ядене по-малко, обещание да е „добър“ утре, или правене на допълнителни упражнения.
  • Намаляване на храната, особено когато се чувствате дебел или когато предстои специално събитие като сватба или годишна среща на класа. Докато намаляването на храната звучи достатъчно невинно, учудващо е колко често това се превръща в несъзнателно недохранване. Запомнете, недохранването обикновено отключва преяждането.
  • Ограничаване на въглехидратите. Удивена съм колко хора , които заявяват, че знаят колко е важно консумирането на тази форма на енергия и все пак се хранят с недостатъчно количество въглехидрати като хляб, тестени изделия, ориз и т.н. от страх, че ще напълнеят.
  • Публично спазване на диета. Храните се с това, което трябва само пред другите хора. Обаче на път за вкъщи копнежът за бургер се превръща в неконтролируемо желание. Това поведение на социална диета, на заблуждаване за спазване на диета дава обратен ефект.
  • Да станеш вегетарианец или да се храниш с храна без глутен само за да отслабнеш. Вегетарианският стил на живот може да е здравословен начин на хранене и живот, но ако е завоалиран от идеята за диетите, той се превръща просто в друг вид диета. Диетата си е диета.
  • Пиене на питие за отслабване на закуска или на обяд; последвано от „осезаема“ вечеря.
  • Бързо детоксикиране – обикновено се състои от някакъв тип течност набързо, за да се „премахнат токсините“ от вашето тяло. Нашите тела са изградени с удивителна система за пречистване – черния дроб, бъбреците, храносмилателната система.

 

Защо се случва?

Апетитът се „отваря“, веднага след като сме ограничени от някакъв вид вещество, независимо дали то е вода, чист въздух или особено храна.Ключът към премахването на модела на сдържаност и последващо преяждане е да се даде безусловно разрешение за ядене. Това означава:

  • Елиминиране на предубедената идея, че някои храни са „добри“, а други са „лоши“. Никоя храна няма силата да ви направи дебели или да ви помогне да се стопите.
  • Яжте това, което наистина искате. Да, това, което искате.
  • Храненето без задължителна вина. („Добре, мога да имам чийзкейк сега, но утре диета.“). Тези видове лични хранителни сделки не са безусловни. Когато наистина се освободите от подбирането на храни, без каквото и да е скрито бъдещо ограничаване от тях, елиминирате спешността от преяждане. Мирния процес в осъществяване хармония с храната, позволяващ всички храни да се ядат, така че избора за шоколад става емоционално равен на избора за праскова. Въпреки, че в продължение на години много здравните специалисти са се съгласили, че не трябва да има забранени храни, много малко ще ви кажат, яжте каквото искате. По ирония на съдбата, след като веднъж знаете наистина, че можете да ядете каквото си искате, желанието да ядете значително намалява. Най-ефективният начин да си внушите тази вяра е да се опитате да ядете самите забранени храни! Това става очевидно доказателство, че можете да „устоите“ на тези храни, или още по-добре, че те нямат магия, която държи волята ви. По ирония на съдбата, за пореден път, много от моите пациенти откриват, че самите храни, които са забранени и жадували вече не са желани, след като те могат да се консумират свободно. Отново и отново чувам как, когато ви е позволено да ядете определени храни, сте открили, , че не харесвате храните, за да започнате с тях!

 

Деконструктивно хранително поведение

Някои се справят с неудобните чувства и незадоволените си нужди чрез: хранене, преяждане или ограничаване на храната. Много пъти хората дори не са наясно с това!Храненето може да бъде едно от най-емоционално натоварените преживявания, които имаме в нашия живот. Емоционалният ритъм на хранене се определя от първия ден, в който на детето се предлага гърдата или бутилката с мляко, за да потуши плача си. Емоционалната връзка с храната се подсилва всеки път, когато бъде предложена бисквитка, за да успокои разранено коляно, или се яде сладолед, за да отпразнува някаква победа. Почти всяка култура и религия използват храната като важен символичен обичай. По същия начин всеки път, когато храната се използва за успокоение на малка рана или за комфорт, емоционалната връзка укрепва. Храната е любов, храна е комфорт, храна е награда, храната е надежден приятел. И понякога храната става единственият ти приятел в моменти на болка и самота. Пациентите се притесняват, че храната може да стане толкова важна – че храната е най-добрият им приятел. Но ако смятате колко емоционално е заредена храна, не е изненада, че храната може да се превърне в специален мехлем. Съществува и друга освен класическата емоционална форма на хранене – фина форма на емоционално хранене, като т. нар. „скука хранене“. Залъгване с храна, за да се убие времето между часовете или ангажиментите, което не е емоционално заредено, но резултатите могат да бъдат същите – да вцепени силни чувства- с помощта на хранене или преяждане.. Някои от най -пагубните чувства, които преяждането може да възбуди, са вина и срам. Когато моите пациенти казват: „Аз се чувствам виновен, защото съм ял шоколад „ .

  •   Хранителните разстройства имат епидемичен характер в 21 век и докато някой като Анорексия или Булемия са по-познати , то има такива ,за които хората не са чували -Пристъпно преяждане, Прегнорексия,Диабулимия,Трансово хранене, Синдром на нощно хранене., орторексия , манорексия, бигорексия.

Затова  и  случващи  се  в  семейството ни са  трдни за  разпознаване. И помощ се търси в късен етап на заболяването.

 

„Перфектният човек….не се намесва в живота на другите, но той помага на всички същества за тяхната свобода”

Лао Дзъ